Like a Monday... The disappointment
Разочарованието... защо кръстих днешната публикация така?
Дали заради времето навън, дали заради това, че е понеделник и имах няколко дни, в които да премисля значението на тази дума, все пак не успях да стигна до някакво голямо заключение, но успях да отговоря на себе си какво е за мен да бъда разочарована.
Водолей съм, и за всеки до някъде запознат със зодийте, е ясно че сме много вятърничева зодия. Това се изразява във всеки един аспект от живота ни, но днес говоря за себе си, не слагам всички водолейки под едно число, просто наблюденията ми са такива, обгардена съм от много "събратя по зодия".
Та, каква ми е мисълта, вятърничиви сме, но си държим на думата, обичаме всичко да ни е точно и за съжаление очакваме със всички да е така.
Нетърпимост към спотайване и отбиване на плановете и тн., общо взето към несериозното отношение са нещото, което искрено ме кара да се натъжавам и колкото и да съм весела и усмихната, май разочарованието ми носи най-голяма тъга. Случва ми се често, в повечето случай, понеже съм "въздухарка" си затварям очите, но когато е от хора, които смятам за близки до мен няма как да ги затворя, и започва едно ядосване, едно тюхкане и то без да излиза на яве, а вътре в мен.
Но...
стигнах до извода, че всяко едно такова разочарование ми носи нещо, в случая последното такова от миналата седмица ми донесе спокойствие, спокойствие за да не бързам, да бъда по-търпелива (а водолейте хич не сме), и всъщност да не ми пука много, много.
Освен това, какво правим ако сме разочаровани многократно от един и същи човек? Такива хора не подлежат на промяна, тези несериозните, те просто са си такива. Понякога са тук, следващия миг ги няма и никакви планове, никакви обещания не могат да ги задържат, което логично води до разочарованието. Лошо е ако държите на такива хора, единствения изход, поне при мен е да свикна с идеята, че каквото и да говоря с тях, трябва да си имам едно на ум. В някой случай даже ме амбицират и някак си ми вдигат духа.
А и всъщност какво е да си разочарован, някой просто не е откликнал на идеята ти, или може би ние искаме прекалено много от хората, с които общуваме..ех, дълга тема,. Но наистина важно е кой те разочарова и какво си склонен да дадеш от себе си след това, дали да теглиш една на човека, който леко така е решил, че може да те разкара временно и после когато му трябваш пак да дойде при теб, или просто да си кажеш "Хайде, ще дам още един шанс, дано да не продължава така". Ами ако продължи, ако просто човека е такъв, свикнал да разочарова, да не мисли за другите, а само за себе си. Или просто несъзнателно го прави, защото има и такива хора, вградена черта в характера?! Какво бихте направили вие, ако е човек, който обичате, познавате, цените, работите с него или ви е близък, приятел...свиквате ли или го пращате при пловдивчани? :)
След като си излях част от "мъката" с препускане по клавиатурата, преминавам към нещо по-забавно.
Между другото харесвате ли новия дизайн на блога, има още какво да се пипне, но май стана по-приятен за окото, как мислите? Отне ми няколко часа и то основно работа по header-а, но имах нужда от някаква промяна.
В страницата във Facebook ви показах, че най-накрая се сдобих с така търсения и искан коректор на Maybelline, за който толкова хвалби прочетох, а знаете моите проблеми с тъмните кръгове, та представете си радоста ми като най-накрая се озова при мен.
Цвета ми е малко светъл, но прикрива страшно добре, скоро ще ви разкажа за него в отделна публикация, за съжаление недостъпен за нас, може да се поръча само по Интеренет, но си залсужава.
Още една находка от aliexpress - две statement колиета за има няма 4-5 лева бройката.
Шареното още не съм решила как да го комбинирам, но на бялото веднага му намерих приложение към любимия ми outfit напоследък:
А да ви споделя нещо супер готино... Видяхте ли последния проект на Светлето (Girl's Temptation) и Valentine Rain?
За пореден път ме кара да се възхищавам на прекрасния й глас, а който още не я е чул на живо - хора, да знаете много изпускате :)
Понеже сме на музикална вълна, тази песен на Duke Dumont напоследък мого ми допада и някак си ме кара да мечтая за следващото лято...
Duke Dumont - Ocean Drive
Явно вече мога да се впиша във фен клуба на The Weeknd, защото почти няма тяхна песен, която да слушам по няколко пъти в деня, всеки ден от седмицата, разбира се тук голяма роля изигра и Spotify, програмката за която ви разказах миналия понеделник.
The Weeknd - Often
Като за понеделник стига толкова, ще видим какво ще се случи през новата седмица, надявам се да няма повече разочарования, а само хубави мигове.
0 коментара